вторник, 30 август 2011 г.

Сбогом,Цеци...

Ще си останеш на дванайсет....
весел,усмихнат,ЩАСТЛИВ,смел,винаги търсещ....,Приятел...
Въпросите са много,
има мъка,има гняв,има болка...ще отминат ли,
ти не би искал да сме лоши,
и няма да бъдем...
Сбогом...
...ще се видим някога- в другия-в по-добрият свят...

3 коментара:

Ясмина каза...

ти познаваше ли го?

Dim каза...

познаваме цялото семейство...наши приятели са...
голяма трагедия и много нелепо е всичко;и както можеш да предположиш това,което е по заглавията е повърхността на нещата - изобщо не става дума за наркоманче или нещо дори подобно или близко;в опита си да опознава света - пробвал,попаднал за кратко в "лоша компания"/нека използвам това клише -и след това поредица от случайни неслучайности доведе до тук...
майка му е най-невероятната майка,която познавам - има 3 момченца - той беше най-големият - всяка вечер децата заспиват,след като са целунати-всеки по равен път - и са чули от кроткия й и нежен глас "ОБИЧАМ ТЕ";
таткото - обичащ,грижовен...възпитава ги като мъже...ох,много е дълго,много е сложно - и в същото време е прекалено просто...
предупреждаваха го много пъти да стои далеч от това момче-че са много различни и т.н...,но Цеци просто е искал сам всичко да разбере,сам,сам...
беше детенце - на 12 - изобщо не е имал представа какво стои срещу него - затова е отишъл на така наречената среща - и се е борил -до смърт...
Цеци си е мислел,че това е приятел - а другото момче е казало на психолозите,които са работили с него,че е мразил Цецо от първия момент,в който са се запознали...защото семейството му е задружно,защото има баща,защото са богати...
Цецо живя бързо,живя усмихнато,живя щастливо...живя 12 години,а убиецът му и 100 години да е на тая земя - няма да е живял и миг.
И ние имаме момчета на тази възраст - вече седмица не спирам да мисля,да премислям и да си задавам въпроси - как да не сбъркаме като родители и как да си пазим децата,как да ги научим сами да се пазят,как да разпознават лошото...а дали и ние го разпознаваме - макар,че сме пораснали...

Ясмина каза...

леле, настръхнах! ужасно е това, и никога неможеш да го предвидиш... колкото и грижовен родител да си...