четвъртък, 25 август 2011 г.

За Нашето море...

любимо,красиво...синьо и още по-синьо-с бели облаци,с розови пухчета,живо,романтично...босо и почти без дрехи...хипнотично...бяло фрапе,Мохито...и пак слънце,пясък и търсене на съкровища- миди,раковини и пак миди - имам вече килограми,но не мога да спра...сламено ми е...

....................
а това ме побърква...

убиваме и не спираме...
чудя се само кога ли Земята ще се отърси от нас,като куче от досадна бълха...

4 коментара:

Ясмина каза...

еех, тъкмо ми докара вдъхновение за заминаване към Синеморец в понеделник :)))))

Dim каза...

:)))))супер:)и замириса на морееее:)))

bay Ilia каза...

по въпроса за отърсването - разговор между две планети:
- Ужас! Завъдила съм хора!
- о, и аз бях хванала по едно време.
- и какво стана!?
- нищо, минаха ми.

Dim каза...

дааааа...ама много сме вредни...