...стъпвам по килим от паднали мечти,
окапали след вчерашния дъжд...
Показват се публикациите с етикет дъждовно време. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дъждовно време. Показване на всички публикации
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
вторник, 23 април 2013 г.
...болест...
Разкъсано й бе сърцето -
на малки,остри,болящи и с неправилни форми парчета.
Загуби мисъл и желание ,загуби светлина и всичко...
Намери кърпа,
събра ги в нея
и ги изхвърли...
Усети лекота и каза си,че трябвало да бъде натрошена преди сто лета...
Събуди се утре...болеше
и острите ръбове пак убиваха страшно...
Стоеше на тъмно,
започна да свиква,
и стана студено...
Навън беше пролет,
а вътре студено,строшено и тъмно...
Не знаеше кога и дали ще се случи,
но тя се затвори,
зачака,
ново сърце,
нечупливо едно...
на малки,остри,болящи и с неправилни форми парчета.
Загуби мисъл и желание ,загуби светлина и всичко...
Намери кърпа,
събра ги в нея
и ги изхвърли...
Усети лекота и каза си,че трябвало да бъде натрошена преди сто лета...
Събуди се утре...болеше
и острите ръбове пак убиваха страшно...
Стоеше на тъмно,
започна да свиква,
и стана студено...
Навън беше пролет,
а вътре студено,строшено и тъмно...
Не знаеше кога и дали ще се случи,
но тя се затвори,
зачака,
ново сърце,
нечупливо едно...
вторник, 4 декември 2012 г.
Очите й заспаха на днешната дата
Смъртта на птицата
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.
Петя Дубарова
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.
Петя Дубарова
"...да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!"
да не ме изгребете докрая!"
събота, 11 август 2012 г.
неделя, 27 май 2012 г.
От Баба знам
"Не мий прозорците в дъждовно време..."
...измих ги точно поради дъжда...
И по-зелени виждам ги сега листата,
и капките дъждовни не пропускам,преброявам до една,
без да ми пречи от свършените вече дни и мисли
залепналият здраво прах...
...изтрих го...
...не искам да ми пречи...
Дъждът отмива и тъгата,
а аз в очакване на слънчогледи,
рисувам огнени петна...
...задрасквам и започвам отначало,
отказвам тежестта на мокрите крила...
................................................................................................................................
И гледката си заслужава:)без завеси:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)

