сряда, 8 февруари 2017 г.

...в мен...до края ми и след това...

Изчисленията показват
350 и няколко дни,
но
сърцето не разбира от числа.
Вчера беше,сякаш.
Не приемам да те няма.
Забравям и набирам номера под име "Татко"...изключен...или...извън обхват...
Научих се да водя дълги разговори...наум...
гласът ти вече е моят, усмивката също...

1 коментар:

Ясмина каза...

прегръщам те <3 и аз така с баба :(