Избираш си нещо високо,ама много високо и....

Днес приключих по-рано със задължителната програма и тръгнах.

Избрах си една по-висока сграда за ориентир и започнах да кръжа.
Това,разбира се, не пробвайте в огромни градове-дето всичко е високо:)

Е,не че нямам визитка на хотела в джоба,но все пак-по-комфортно ми е да знам къде съм...

 Слънце днес има,макар че небе почти няма.През повечето време и почти навсякъде в Китай е така-без небе,т.е. има го,ама сиво,затиснато едно,не небе,както ние си го разбираме.

Но пък плодовете са им много силно цветни,ароматни и безобразно вкусни.

 Когато преди 14 години дойдох за първи път в Китай, двете думи,

които не спирах да повтарям ,когато ме питаха -Е,как е в Китай?,

бяха-лепкаво и миризливо.

Много неща се промениха оттогава досега,

но това си остава- миризмите-една след друга и лепкавостта.

 Тук жълтото е на мода тази година,забелязвам.Не,не се шегувам и нямам предвид"онова" жълто.Просто,днес две от трите дами,с които работих,бяха с жълти якета.По улицата все жълти якета ми се забождат в снимките.

Тя върви напред и вика-подканя да си купят хората вкусни и пресни ягоди,

аз я гоня и викам след нея,но тя бърза ли, бърза.

Настигнах я,сега си пиша и похапвам...ягодите са страхотни.

Това е наградата за днешното не знам колко часово крачене из улиците,просто ей така-
ягоди и един мазол-
 на дясното краче,
на малкото пръстче...