Вечерта, преди да тръгнем за Ереван,
бяхме поканени на ресторант-
казаха - "по грузински"...
Два часа по-късно вече знаех какво значи това- 15 литра вино за 8 души,
купища вкусна храна - разбирайте - абсолютно килограмоправеща и
много музика и танци...
Разбира се,беше излъчен водещ за тостовете/забравих грузинската дума...ще се сетя някой ден.../,
пихме за всичко,което за което може да се пие,че и за това,за което не би ми хрумнало дори ...,пяхме,танцувахме грузински танци...
Много им се искаше да ни зарадват с някаква харесвана в България музика,но нямаха идея каква.Подпитваха ме ,за да се ориентират какво да поръчат:
"Цигански ли са вашите традиционни танци ?!?"-не ми хареса въпроса,но как да им се сърдя...
И по едно време - настана тишина,един от музикантите обяви нещо,не чух какво,но гледам нашите домакини взеха да се усмихват доволно - това е за Вас,нещо българско ...
И изведнъж - химнът...
Направо онемях,
питат ме - какво, познато ли ти е,
как да не е,викам,
та това е националният ни химн - всички прави,веднага...
Взеха да се смеят - ами, музикантите друго не знаят:)
Хем ми беше смешна цялата ситуация,
хем едно такова гъделичкаво извътре ми беше -
хей,хора - химнът... за нас,специално...не е за описване...
Няма коментари:
Публикуване на коментар