Загубих Баба,
загубих Дядо,
и пак загубих Дядо...
Отиде си и близък приятел - катастрофа...
...загубихме детенце на приятел - убиха го...
...аз никога не плача...на погребение...
...старая се,за да не правя впечаление...
Понякога си казвах,ами такава съм,
друг път ми беше страшно - нима студена съм,
нима болка не усещам истински...
...Защо не плача - на погребение...
Преди два дни си говорихме със сестрата на Б. - загубихме го в катастрофа...
...говорихме за децата му,за развода му...,
а аз дори веднъж не споменах и думичка в минало време...
...тя се разплака,
Говориш,казва,все едно е тук...
Тогава разбрах,че не съм плакала на погребение,
защото нямала съм чувството за загуба,
за изчезване
завинаги...
Аз просто спирам да ги срещам тук...
2 коментара:
Преди 13 дни загубих дядо. И аз като теб и до днес не съм плакала. И не, не е защото сме студени!
може би вече се познават с моят:)))
Публикуване на коментар