Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.
Петя Дубарова
"...да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!"
да не ме изгребете докрая!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар