неделя, 30 септември 2012 г.

Зелено в жълто се превръща

Винаги боледувам в края на лятото,
една особена тъга , че нещо безвъзвратно си отива,
нещо топло и свободно,нещо без дрехи и без хрема:)
А всъщност няма нищо тъжно в есента,
спокойна е,уютна е и пълна ...
Три котенца се появиха в двора и вече всички имат дом...

2 коментара:

Иван каза...

Да, идва и този момент... В очакване на нещо ново...

Dim каза...

да,абсолютно,но винаги раздялата с лятото е тъгообразуваща:)но пък има циганско лято:)))