Винаги боледувам в края на лятото,
една особена тъга , че нещо безвъзвратно си отива,
нещо топло и свободно,нещо без дрехи и без хрема:)
А всъщност няма нищо тъжно в есента,
спокойна е,уютна е и пълна ...
Три котенца се появиха в двора и вече всички имат дом...
2 коментара:
Да, идва и този момент... В очакване на нещо ново...
да,абсолютно,но винаги раздялата с лятото е тъгообразуваща:)но пък има циганско лято:)))
Публикуване на коментар