Първите двайсет дни

трябваше да се работи...
Мозъкът ми бе зает с това,разбира се,
но очите ми не спираха да гледат настрани - по пътя,докато отивахме към някоя фабричка в полето,или пък там в онази част,където живеят работливите китайски пчелички...

първи слънчеви лъчи и всички са навън,за да се постоплят:)

в 12 на обяд - всички са с купичка в ръка-обяд не се пропуска;

оставяш всичко и бързаш да хапнеш - ако си на работа имаш само 15 минути

 

а когато приключат - оставя само тя -за да "измие" купичките,

топвайки ги в леген с вода ;

 

и най-вкусните моркови,оставени сами от някой,бързащ за купичката с ориз и още нещо...нещо,но не месо...

а ние бързаме и всичко се разтегля покрай нас,за да се вмъкне в обектива...
къщи
огради-
еднакви
и толкова различни,

а тази,огряна от слънце
и украсена за сватба
с червено,
китайско червено:)