сряда, 22 февруари 2012 г.

Снегът скри

мръсотията и затрупа малко нетърпимостта /поне така ми се струва/...
Една сутрин,затрупана и блокирана от сняг и лед,понесох греблото,за да се опитам да разрина колата...вместо мен това с много старание свършиха двама униформени полицаи - доброволно и съвсем безкористно...ровиха,бутаха и ме извадиха от клопката...
...блокирах улица,буксувайки...не чух нито един нервен клаксон...пречиш...,а човекът след мен слезна ,за да бутне...и готово,улицата беше свободна:)
...забуксувах пред офиса...и пак първо едно момче,после две и накрая трима се събраха,за да ми помогнат-напълно непознати,никак НЕдлъжни да го правят ...

...хората сме добри,защо обаче често го забравяме ...

...и дали с топящия се вече сняг,
ще изчезне тази търпимост и готовност да бутнеш...

4 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Имала си късметлийски ден, Диме!
Аз бях затънала в снега пред детската градина на дъщеря ми и от толкова родители, никой не се "престраши" да ме бутне. След десетина минути буксуване, човекът, който поддържа дворът на детската градина дойде да ми помогне.

Dim каза...

наистина беше ми странно и едно такова хубаво:))дори си помислих,че е правило,но явно не...

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

Dim каза...

благодаря за окуражаването:)а навън отново заваля...сняг:)