Ще се запишат стихове,ще се лее романтика ...,сякаш че не се обичаме по друго време...
А моята история е за нашите Баба и Дядо - вече са на по 90 години...все по-дребнички,стопяват се...,за да изчезнат ...,а с тях и тяхната любов,която преди месец празнува 70 години живот:)Или пък няма - и ще живее в нас:)
На снимката от онзи 1-ви януари - Той е млад,къдрав и много красив;
Тя-млада,къдрава и не толкова красива...но през цялото време до днес той я гледа с блеснали очи - неговата,най-красивата любима.
Дядо отдавна живее най-вече в спомените си,заровен в черно-белите снимки,пълни с емоции,далечни места и вече отишли си близки.И винаги разказва - колко красива е Баба...не просто красива,а най-...
А тя се усмихва - просто щастлива...
5 коментара:
Ех, Диме, в ей такава обич вярвам.
И аз,още повече,когато знам,че я има:))а това,което не разказах-Баба-богаташка дъщеря,гласена за попа-пристанала на бедното сираче,а семейството й се отказало от нея,без да знаят,че тя е обречена на щастие:)))
абе, толкова ме развълнува с тази публикация, че... дори не знам какво да напиша.
такъв късмет и обричане на щастие пожелавам на всеки :)
И знаеш ли -подарихме им телевизор с интернет браузър-викаме си-не че и трябва,а тя засия-Оооо,и скайп ще ми сложите да се обаждам на правнука във Франция:))))
А иначе-който търси-заслужава да намери:)))поздрави:)
щастливци сте, че ги имате и те, че имат вас :)
Публикуване на коментар