неделя, 4 декември 2011 г.

Ква-ква...не спирай...

Имало някога две жабки,които паднали в един съд с каймак.
   Жабите тутакси разбрали,че ще потънат:нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак,гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака,мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно,само шляпали намясто и потъвали.Усещали,че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.
   Едната от тях викнала:"Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре,защо да удължавам страданието.Няма смисъл да умирам,изтощена от напразни усилия."
   И като казала това,престанала да рита с крака и тутакси потънала,буквално погълната от гъстата бяла каша.
   Другата жаба,по-упорита или може би по-твърдоглава,си рекла:"Няма начин!Нищо не мога да направя,за да изляза оттук.И все пак,въпреки близката смърт,предпочитам да се боря до последен дъх.Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
   И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място,без да напредва нито със сантиметър.
   Но скоро от това шляпане в каймака,от биенето и ритането, той станал на масло.
   Изненадана,жабата скокнала,плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда.Така се върнала у дома,квакайки весело.

Няма коментари: