четвъртък, 3 март 2011 г.

Нещо важно...нещо различно...

Честит 3 март, българи!

Днес не е ден да се оплакваме
Има много българи, у които още живее героичната решителност на Левски, себеотрицанието на Ботев и несломимият дух на опълченците на Шипка.                       






Честит 3 март, българи! Днес не е ден като другите. Поне не би трябвало. Днес не е ден да се оплакваме от скъпотията, да псуваме властта, да завиждаме на ближния и да се самосъжаляваме. Днес е ден за благодарност. Благодарност към онези, без които сега нямаше да живеем в България, нямаше да пишем на кирилица, нямаше да очакваме Великден. Нямаше да бъдем себе си.


Преди време, по един иначе неадекватен повод, чух нещо, което като че ли спря за малко забързания ход на ежедневието:
"Народ, на който музиката е била звън на мечове, свистене на стрели, гърмежи на топчета. Народ, на който песните са били плачът на майките, писъците на децата, воят на вдовиците. Народ, на който танците са били тропот на копита".

Макар да са изключително красиви, тези думи са и страшно тъжни. Защото ги слушаш и се питаш: Ние ли сме още този народ? Достойни негови синове и дъщери ли сме?

И макар цинизмът на времето да е изкушаващ, аз няма да кажа НЕ. Защото знам, че има родова памет и че тя е жива, макар и не с онази преобразяваща сила, която би ни измъкнала от блатото на обезверението.

Има много българи, у които още живее героичната решителност на Левски, себеотрицанието на Ботев и несломимият дух на опълченците на Шипка.

За да бъдем достойни наследници на всички онези, дали някога живота си в името на единствената идея да я има България, сме длъжни да направим едно-единствено нещо - да предадем този български дух на децата си. Те трябва да знаят, че страната им може да не е най-идеалната и уредената, но това е защото е била мъчена, спъвана и унижавана през целия си път. И все пак, България е тук. Тя не се е предала и не се е изгубила. Винаги са се намирали българи, които като жив щит да застанат срещу враговете и срещу предателите.

Нашите деца трябва да знаят това.

3 март не е просто една историческа дата. Тя е границата на най-черната страница от историята ни, която с много усилия, воля и дух сме успели да обърнем, за да имаме бъдеще. 3 март не е просто още един празник в календара. Той е искра в колективната памет на един цял народ, който е имал силата да надрасне себе си и своя страх и да завоюва сам правото си на свобода.

Колкото и да не е за вярване понякога, този народ сме ние. Днес България също има нужда да се борим за нея и да я обичаме. Борбата може и да не е същата като тази на Бенковски и Волов, но изисква същите усилия. Изисква същата любов и същата смелост.

Затова днес ПРАЗНУВАЙТЕ 3 март. Разкажете на децата си защо е важно да празнуваме. И да помним. И да обичаме. Това е нашата борба.

Честит 3 март, българи!

автор: Десислава Ушатова

Няма коментари: