каза малкото русо момченце;
Всяка вечер се гушкам при него,за да заспи бързо...нали и мама има нужда от време без въпроси, филийки и деЦки филмчета...И така той залепен до мен,а аз поглъщайки все по-изчезващата миризма на бебче,продължи да разяснява
/защото според него не бива да му се сърдя,че го казва,но съм малко глупавичка-момиче съм,все пак/;
-ти не си като другите майки - ти отвръщаш с добро,когато съм добър,а не само с "лягай веднага" или пък"изяж това за закуска,а това за вечеря"...
Стана ми грухтящо мило и надуто мамино;
Казах само "благодаря",
а той "няма защо,аз не мога да сдържам,каквото мисля".
И после,както всяка вечер ми пожела "лека нощ,да спиш в кош и да сънуваш МЕН и цялото семейство"...затвори сините очички и потъна в друга приказка...
Ушите ми все още са огромни...:)))
2 коментара:
ох, това да ти пораснат ушите в такава ситуация е мнооого вълнуващо... направо можеш да политнеш като слончето нели - пълен с безхаберно щастие и "оглупителна" родителска гордост, които те носят на няколко пръста над земята.... еха-а-а колко е хубавооооо ))))
цял ден се дуя като пуйка-или мисирка/така казваше любимото ми бабче,докато беше с нас/
Публикуване на коментар