петък, 18 март 2011 г.

МОЯТ ДУБРОВНИК

Спираме за малко,за да го погледнем отдалеч и отгоре;слънце,море,непокорена крепост и добри приятели...;
всичко изглежда като да е декор за филм ;
е, прекалено много хора ми се мотаят наоколо,но какво да се прави-решавам-пак ще дойда,когато ги няма;

влизаме за малко в катедралата;вътре покой...а отвън по стените все още личат следи от куршуми;не можем да повярваме - всичко това е било почти разрушено...от хора;

и е светло,и е тихо,и е някак си по-различно;

а сега- отново в казана;


понравиха ми се тези стръкчета залени;не се плашат от толкова камъни;



ехааа,качваме се,разбира се;




интересни са ми тези тесни улички;проверявам ги,надничайки навсякъде;писнало ми е от паметници и туристи;
и на нас,мърррр;

ето ги хората...

и техните гащи...

но да се върнем на пристанището;

да поснимаме,да погледаме...че и да похапнем;история,красота,камъни,но си имаме и нужди,все пак;


е сега вече можем и на крепостната стена да се качим;











Мамо,страхотен сладолед,нали?


Със сладоледа го и запомни...нормално,по детски;

Често,като дете, сънувах,че съм принцеса и живея на такова място;
Може и да съм...

Няма коментари: