 |
| Спираме за малко,за да го погледнем отдалеч и отгоре;слънце,море,непокорена крепост и добри приятели...; |
 |
| всичко изглежда като да е декор за филм ; |
 |
| е, прекалено много хора ми се мотаят наоколо,но какво да се прави-решавам-пак ще дойда,когато ги няма; |
 |
| влизаме за малко в катедралата;вътре покой...а отвън по стените все още личат следи от куршуми;не можем да повярваме - всичко това е било почти разрушено...от хора; |
 |
| и е светло,и е тихо,и е някак си по-различно; |
 |
| а сега- отново в казана; |
 |
| понравиха ми се тези стръкчета залени;не се плашат от толкова камъни; |
 |
| ехааа,качваме се,разбира се; |
 |
| интересни са ми тези тесни улички;проверявам ги,надничайки навсякъде;писнало ми е от паметници и туристи; |
 |
| и на нас,мърррр; |
 |
| ето ги хората... |
 |
| и техните гащи... |
 |
| но да се върнем на пристанището; |
 |
| да поснимаме,да погледаме...че и да похапнем;история,красота,камъни,но си имаме и нужди,все пак; |
|
 |
| е сега вече можем и на крепостната стена да се качим; |
 |
| Мамо,страхотен сладолед,нали? |
|
|
|
Със сладоледа го и запомни...нормално,по детски;
Често,като дете, сънувах,че съм принцеса и живея на такова място;
Може и да съм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар