...болест...

Разкъсано й бе сърцето -
на малки,остри,болящи и с неправилни форми парчета.
Загуби мисъл и желание ,загуби светлина и всичко...
Намери кърпа,
събра ги в нея
и ги изхвърли...
Усети лекота и каза си,че трябвало да бъде натрошена преди сто лета...
Събуди се утре...болеше
 и острите ръбове пак убиваха страшно...
Стоеше на тъмно,
започна да свиква,
и стана студено...
Навън беше пролет,
а вътре студено,строшено и тъмно...
Не знаеше кога и дали ще се случи,
но тя се затвори,
зачака,
ново сърце,
нечупливо едно...

Люта пролет с нокти и вкус на джинджифил

...където лютото,повтарям много лютото е само вкусно,

оризът се купува на чували,

а пилешките крака не се изхвърлят НИКОГА...

Не се отказвай

...тя
 ти връща всичко...

Yoga girl

Пролет в чиния

 

Край реката никой не бърза