Туда-сюда/Ечмиадзин/

Ечмиадзин -сърцето на Армения.

За един час набързичко разбрах,че арменските църкви са украсени не с икони, а с картини

и по време на службата звучи орган.  

 Арменците се кръстят отляво надясно, като католиците, но с три пръста, като православните,след което поставят ръка на гърдите си, както не прави никой друг.

 И още много неща при тях не са като при никой друг,но за това - друг път...

 

 

 

 

 

 

  

 

  

Туда-сюда/химн/

Вечерта, преди да тръгнем за Ереван,

бяхме поканени на ресторант-

казаха - "по грузински"...

Два часа по-късно вече знаех какво значи това- 15 литра вино за 8 души,

купища вкусна храна - разбирайте - абсолютно килограмоправеща и 

много музика и танци... 

Разбира се,беше излъчен водещ за тостовете/забравих грузинската дума...ще се сетя някой ден.../,

пихме за всичко,което за което може да се пие,че и за това,за което не би ми хрумнало дори ...,пяхме,танцувахме грузински танци...

Много им се искаше да ни зарадват с някаква харесвана в България музика,но нямаха идея каква.Подпитваха ме ,за да се ориентират какво да поръчат:

"Цигански ли са вашите традиционни танци ?!?"-не ми хареса въпроса,но как да им се сърдя...

И по едно време - настана тишина,един от музикантите обяви нещо,не чух какво,но гледам нашите домакини взеха да се усмихват доволно - това е за Вас,нещо българско ...

И изведнъж - химнът...

Направо онемях,

питат ме - какво, познато ли ти е,

как да не е,викам,

та това е националният ни химн - всички прави,веднага...

Взеха да се смеят - ами, музикантите друго не знаят:)

Хем ми беше смешна цялата ситуация,

хем едно такова гъделичкаво извътре ми беше - 

хей,хора - химнът... за нас,специално...не е за описване...

Туда-сюда/на път/

От Тбилиси тръгнахме за Ереван,

наехме си кола с шофьор-мил и чевръст кюрд и поехме...

Около 270 км.-те километра между двете столици се изминава
за около 4 и половина часа -
все планиински път,магистрала ...няма.

След като преминахме границата,

спряхме на едно крайпътно кафене...

...не коментирам вида му,за тоалетната да не говорим,

но пък кафето беше най-страхотното,което някога сме опитвали.

...
 Там,където нямаше сняг - всичко беше зеленикаво-сиво - земята,къщите,селата-всичко се сливаше и беше трудно да се открои...

Имам чувството,че една права къща не видях-
изкривени всички от старост и бедност,
но на всички прозорчета имаше бели перденца.

Колкото по-високо,толкова по-снежно и Кавказко ставаше около нас-
навсякъде.

 

...почти до Ереван...все си представях
как се търкалям от всеки връх надолу в пухкавия сняг...

Туда-сюда/Тифлис/

Имахме само ден,за да се помотаем из Тбилиси  - сегашната столица на Грузия.

Град с невероятна атмосфера - 

древна красота и днешна лъскавина, 

стари автомобили"Победа" и нов лифт,с който бързо се изстрелваш до крепостта Нарикала,

сярните бани 

и паметникът на Майка Грузия с чаша вино в едната ръка и меч в другата,

прекрасните балкони,висящи отвсякъде и 

кацналите над р.Кура сгради...

това е Тифлис...

...това,за което им завидях на грузинците беше самочувствието,с което ни разказваха за своя град и своята история...