сряда, 27 февруари 2013 г.

Туда-сюда/Ечмиадзин/

Ечмиадзин -сърцето на Армения.
За един час набързичко разбрах,че арменските църкви са украсени не с икони, а с картини
и по време на службата звучи орган.  
 Арменците се кръстят отляво надясно, като католиците, но с три пръста, като православните,след което поставят ръка на гърдите си, както не прави никой друг.
 И още много неща при тях не са като при никой друг,но за това - друг път...
 
 
 
 
 
 
  
 
  


Туда-сюда/химн/

Вечерта, преди да тръгнем за Ереван,
бяхме поканени на ресторант-
казаха - "по грузински"...
Два часа по-късно вече знаех какво значи това- 15 литра вино за 8 души,
купища вкусна храна - разбирайте - абсолютно килограмоправеща и 
много музика и танци... 

Разбира се,беше излъчен водещ за тостовете/забравих грузинската дума...ще се сетя някой ден.../,
пихме за всичко,което за което може да се пие,че и за това,за което не би ми хрумнало дори ...,пяхме,танцувахме грузински танци...
Много им се искаше да ни зарадват с някаква харесвана в България музика,но нямаха идея каква.Подпитваха ме ,за да се ориентират какво да поръчат:
"Цигански ли са вашите традиционни танци ?!?"-не ми хареса въпроса,но как да им се сърдя...
И по едно време - настана тишина,един от музикантите обяви нещо,не чух какво,но гледам нашите домакини взеха да се усмихват доволно - това е за Вас,нещо българско ...

И изведнъж - химнът...
Направо онемях,
питат ме - какво, познато ли ти е,
как да не е,викам,
та това е националният ни химн - всички прави,веднага...
Взеха да се смеят - ами, музикантите друго не знаят:)

Хем ми беше смешна цялата ситуация,
хем едно такова гъделичкаво извътре ми беше - 
хей,хора - химнът... за нас,специално...не е за описване...

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Туда-сюда/на път/

От Тбилиси тръгнахме за Ереван,
наехме си кола с шофьор-мил и чевръст кюрд и поехме...
Около 270 км.-те километра между двете столици се изминава
за около 4 и половина часа -
все планиински път,магистрала ...няма.
След като преминахме границата,
спряхме на едно крайпътно кафене...
...не коментирам вида му,за тоалетната да не говорим,
но пък кафето беше най-страхотното,което някога сме опитвали.
...
 Там,където нямаше сняг - всичко беше зеленикаво-сиво - земята,къщите,селата-всичко се сливаше и беше трудно да се открои...



Имам чувството,че една права къща не видях-
изкривени всички от старост и бедност,
но на всички прозорчета имаше бели перденца.

Колкото по-високо,толкова по-снежно и Кавказко ставаше около нас-
навсякъде.







 
...почти до Ереван...все си представях
как се търкалям от всеки връх надолу в пухкавия сняг...

неделя, 24 февруари 2013 г.

Туда-сюда/Тифлис/

Имахме само ден,за да се помотаем из Тбилиси  - сегашната столица на Грузия.
Град с невероятна атмосфера - 
древна красота и днешна лъскавина, 
стари автомобили"Победа" и нов лифт,с който бързо се изстрелваш до крепостта Нарикала,
сярните бани 
и паметникът на Майка Грузия с чаша вино в едната ръка и меч в другата,
прекрасните балкони,висящи отвсякъде и 
кацналите над р.Кура сгради...
това е Тифлис...














...това,за което им завидях на грузинците беше самочувствието,с което ни разказваха за своя град и своята история...