вторник, 26 ноември 2013 г.

Не чисто бял,

но затова пък толкова чакан ...есенно-зимен такъв един...
...замръзнали ръчички и една голяма усмивка...
...един щастлив ден...

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Страшен сладък лабиринт...

"Мамо,ако ми влезнеш в главата, ще се загубиш...
Толкова много мисли имам,цял лабиринт,има да се луташ вътре..."

                                                                        

петък, 13 септември 2013 г.

История за 25 лева...

Август.
Лежа си на плажа Корал,чакайки да позалезе слънцето,за да потичам...
Детето се разхожда нагоре - надолу по скалите и из тревата...
Изведнъж чувам:"Ела бързо,Тити го захапа змия..."
Хукнах аз,мислейки си номер ли ми гласят хлапетата или що ли...
Покатервам се на скалите и виждам малкия,стърчи на един крак,а около него вече много народ се насъбрал...викало детето за помощ...
Виждам двете дупчици отзад на крачето и сякаш спирам да мисля,просто включвам на някакъв странен автопилот.
Благодаря на младежа,който го вдигна на ръце и го пренесе до вкъщи,
пропускам коментар от Някаква жена "абе,какви са тези родители,оставили си децата да обикалят из тревата..."/както по-късно каза таткото ни...ами да-какви са тези родители,че си извеждат децата навън изобщо,ами не ги държат вкъщи само пред телевизора или компютъра,те не хапят..."

Тате и бате се прибраха до София за няколко дни,сами сме с Тити, без кола...оставям го на леглото и тичам до приятели,живеещи над нас,шокирам ги,изваждам мъжа от банята ...грабваме детенце,автоматично хващам някакви пари- не знам какво ще ни се наложи да правим и къде...и с бясна скорост поемаме към Царево.

Не мисля,не говорим,само гушкам момченцето си и бързаме.

Пристигаме в болницата в Царево,малкият се чувства добре,
посреща ни една сестра,обяснявам набързо,че водим дете,ухапано от змия.................
Очаквам да се забърза,да го поемат веднага,някак си ми се струва,че е спешен случай,важен случай.....
Отсреща получавам следният отговор:Ааами,добре,ще го видим,но да ви предупредя,че прегледът се заплаща.
Добре,казвам аз,всичко каквото е необходимо,ще си платим,само моля ви по-бързо...
Изобщо не мисля затова,че детето е здравно осигурено,в държавната болница сме....Не искам да питам,не смятам да се заяжда,само искам веднага да го прегледат...

Добре,казва тя,но ще ви помоля първо да платите и тогава ще извикам доктора.........

25 лева - това беше цената.

Платих.

Прибра парите,издаде касова бележка и чак тогава се обади по телефона  -Докторе,имаме дете,ухапано от змия.......

Нищо страшно после,
змията - смок навярно,не е отровна,ама можеше и да е...
А можеше и тичайки от плажа, да не бях грабнала някакви пари,
някакви 25лева....



вторник, 9 юли 2013 г.

На пръсти

...започнеш ли да стъпваш тихичко,на пръсти ,
в себе си,
ще дойде време,когато
няма да се познаеш...

петък, 14 юни 2013 г.

И точно,когато ти се струва,че

ти предстои едно неинтересно пътуване,
дъждът спира...
Слизам поне 14 пъти ,за да снимам
и продължавам
с усмихваща музика...
усмихната:)
 
 

сряда, 8 май 2013 г.

Обичам те ,мамо...

...всеки ден поне по 11 "обичам те,мамо",
цветя на пейката до мен
 или пък малко листче,залепено на телефона ми..."обичам те,мамо..."

вторник, 23 април 2013 г.

...болест...

Разкъсано й бе сърцето -
на малки,остри,болящи и с неправилни форми парчета.
Загуби мисъл и желание ,загуби светлина и всичко...
Намери кърпа,
събра ги в нея
и ги изхвърли...
Усети лекота и каза си,че трябвало да бъде натрошена преди сто лета...
Събуди се утре...болеше
 и острите ръбове пак убиваха страшно...
Стоеше на тъмно,
започна да свиква,
и стана студено...
Навън беше пролет,
а вътре студено,строшено и тъмно...
Не знаеше кога и дали ще се случи,
но тя се затвори,
зачака,
ново сърце,
нечупливо едно...

сряда, 17 април 2013 г.

Люта пролет с нокти и вкус на джинджифил













...където лютото,повтарям много лютото е само вкусно,
оризът се купува на чували,
а пилешките крака не се изхвърлят НИКОГА...