петък, 19 октомври 2012 г.

За кошмарите,които се случват:(

Няма да пиша и да обяснявам,
само поствам няколко линка...Аз нямам думи,
тежко е,може би защото познавах Цецо,
познавам и двете му братчета,
познавам майка му и баща му...
познавам болката им...


Уби дете и след година е на свобода...

Внимание,убиец на свобода....

И още ...

Очаквам сега някой да ни каже - 
добре,че уби,за да се промени,иначе беше загубен...
...отвратително...

Мария Илиева и момчетата от  Д2 записаха песен в памет на Цеци и в подкрепа на каузата за превенция на насилието между децата...


Когато си говорихме веднъж с бащата на Цецо,той ми каза нещо,което ще напиша тук и се надявам той няма да ми се сърди:
"Когато ме извикаха в полицията,за да ми кажат,че е "станала белята",аз попитах кой кого...Болката беше разкъсваща,когато ми казаха,че Цецо е мъртъв,но в мен имаше и все още има едно особено чувство,доволен съм,че той не е убиецът...Нямаше да мога да живея с това..."
Ето такива са родителите на Цецко...даващи любов...

петък, 5 октомври 2012 г.

Дървото ми в началото на есента

не иска да показва,че цветовете му са вече други;
 
но се променя;

жълто-кафявото започва да настъпва;
но силата все още е зелена:)

...