неделя, 27 май 2012 г.

От Баба знам

"Не мий прозорците в дъждовно време..."

...измих ги точно поради дъжда...

И по-зелени виждам ги сега листата,
и капките дъждовни не пропускам,преброявам до една,
без да ми пречи от свършените вече дни и мисли
залепналият здраво прах...
...изтрих го...
...не искам да ми пречи...
Дъждът отмива и тъгата,
а аз в очакване на слънчогледи,
рисувам огнени петна...
...задрасквам и започвам отначало,
отказвам тежестта на мокрите крила...


................................................................................................................................
И гледката си заслужава:)без завеси:)


понеделник, 21 май 2012 г.

Кой ще ми каже

какво е да мразиш?!
Аз не знам,
...дали съм мразила...
И ако ми се случи-как да го позная-
мразенето...
Не съм го казвала,дори,
това,че мразя...
не съм обичала и не обичам,
не съм харесвала и не понасям...
...но да мразя...знам ли...
...дали и кога...
...избираме или ни се случва...
...а помня ли,ако е било...

Понякога се взирам в тайното си чекмедже,
но не знам какво виждам там или пък знам,
но не си признавам,
нали тогава няма да бъде тайното ми чекмедже...
О,я стига- да не съм бюфет...




четвъртък, 17 май 2012 г.

Днес ми е

слънчево и пърхаво,
извътре някъде;
събудих се
от тридневния сън,
в който бях заседнала...

Днес ще се лети:)

неделя, 13 май 2012 г.

Клоните навън се бият,

а аз поисках косата ми да стане дълга...
 ...мълчи ми се...,
а телефонът пак звъни...
В такива дни,
аз Пък си  чакам...утре:)

вторник, 8 май 2012 г.

Да си "заградиш" ...

Баба ни дойде на гости и сложихме масата за вечеря,
"Мамо,сега сме на семейна вечеря-само дето има една баба,която не е от нашето семейство,но ни е роднина:)"

А Баба обясни,че като мама на тати и тя е от това семейство:)

"Аааа,не,не ,бабо,ти си от старото семейство на тати,
сега той си е заградил ново семейство и в него сме само аз,бате и мама..."


Второто парченце от пъзела

 на моето Дърво...



И ние така - 
надникне ли лятото през рамото на пролетта,
започваме да се фръцкаме с по-цветните дрешки:)
...
...има ли слънце-
всичко цъфти,
никой не мисли за вятър и бури,
те са далече,
те не са важни...
...синьо е небето,
по-мило от преди...
белооблачесто и гъделичкаво дори:)
...
понащраках и съседите на моето дърво:)

...

...пролет е ,
дори не се ядосвам за откраднатото колело...
...е...не много...:)))и не сега,
а после - ще ми мине:)


понеделник, 7 май 2012 г.

Шанхайски нахвърляности


разходки ...преди заминаване при нашата пролет и Дървото,което ще бъде все по-различно и все там...

неделя, 6 май 2012 г.

Залезът

си беше там,но аз не го забелязвах,
...след плаж,под душа,с гръб към прозореца...
обърнах се и ...
...хванах първата кърпа и хукнах да търся фотоапарата...
надолу,нагоре...тичах,без да обяснявам на всички,които ме гледах ококорено..."тая пък...?!?!"...:)))
...но го затворих,преди да избяга...
...изгревите все ми се изплъзват...не съм ранобудна...
...хм,ето ми ново преследване,значи...
кога,
когато се случи...

петък, 4 май 2012 г.

Когато е време за сватба




цялото снимане отнема 2-3 работни дни,
прави се преди самата сватба,
за да може снимките да се покажат на гостите:)

четвъртък, 3 май 2012 г.

West island

или островът Костенурка.
...и него не пропуснахме...

Легендата разказва, че дълги години Кралят-Дракон на Южното море измъчвал и убивал много рибари в опитите си да направи еликсир за дълъг живот.  
Това били трудни времена за моряците и рибарите,които се страхували да излязат за риболов. Смелите не се завръщали у дома.  
Много семейства страдали от глад и затова те се помоли Гуен Ин - Богинята на Милосърдието за помощ.
Тя отговорила на техните молби и изпратила от небето две мощни костенурки, които да се грижат за хората и да ги защитават.
От тогава рибарите  живели и работили в мир.
  След хиляди години двете костенурки се превърнали в камъни и пясък,
от които се образували настоящите Източен и Западен остров.





Западният остров е предпочитано място за сватбени снимки,
които са доста романтични и красиви,



но булките,връщащи се оттам изглеждат ей толкова отегчени и не дотам романтични...

Красиво място,но ако трябва да съм честна - 
не бих се върнала отново-прекалено комерсиално.
Не е моят остров.

вторник, 1 май 2012 г.

За първи път

тук
/всъщност вече там/,
в Китай ми се случи Великден...
...донесохме си боя за яйца,
и макар че не бяха като за изложба,
ще си ги покажем,
направихме си ги с толкова усмивки и весело настроение...




...
...не бях пробвала парашут,нито "дайвинг",
но реших да не пропускам,
въпреки че беше петък 13-ти,
а инструкторите ми не говореха друг език,освен китайски,
но какво от това...
оцелях
и 
беше страхотно
/дори и минутките на паника,които ме обхванаха под водата,
но не знаех как е"отказвам се" на китайски:)
и все още не искам да знам/

Ама колко съм горда
 със себе си:)))))