сряда, 22 февруари 2012 г.

Снегът скри

мръсотията и затрупа малко нетърпимостта /поне така ми се струва/...
Една сутрин,затрупана и блокирана от сняг и лед,понесох греблото,за да се опитам да разрина колата...вместо мен това с много старание свършиха двама униформени полицаи - доброволно и съвсем безкористно...ровиха,бутаха и ме извадиха от клопката...
...блокирах улица,буксувайки...не чух нито един нервен клаксон...пречиш...,а човекът след мен слезна ,за да бутне...и готово,улицата беше свободна:)
...забуксувах пред офиса...и пак първо едно момче,после две и накрая трима се събраха,за да ми помогнат-напълно непознати,никак НЕдлъжни да го правят ...

...хората сме добри,защо обаче често го забравяме ...

...и дали с топящия се вече сняг,
ще изчезне тази търпимост и готовност да бутнеш...

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Едно дърво през зимата

...
днес му обещах да стане главният герой на една поредица...Дървото...
снимах го,прилежно си направих папка с неговото име,за да видя как всеки сезон ще го променя...
не искам само да гледаме надолу...нека погледнем нагоре...очаквайки новото,очаквайки различното,живото...
ще ни е хубаво,знам го:)

сряда, 15 февруари 2012 г.

Пихме огромно капучино,

наречено "Ваканция" в онази малката и кукленска сладкарничка - да се поглезим с час,откраднат...говорим си,смеем се...,
до нас,на съседната маса, един господин не спря да пише послание за Св.Валентин - и картичка със сърца/е,как/ си беше подготвил...,
ние не празнуваме днес,нали...обичаме се всеки ден...

...и после всеки хукна по задачи...

...тази година стават 20 години...откакто се запознахме на един рожден ден...,
всъщност рожденните дни са били два -но тогава още не го знаехме-
на моята приятелка Петя
и
този на
...НИЕ...
...той беше на 24,аз на 17:)

...беше сякаш преди цели няколко живота...

...а вчера беше това...
...нечакано,неискано...но ми харесва...
...да се чувствам единственна...


P.S. от тази сутрин:Мамо,идеята беше на тати:))))Този път не бяхме ние с бате:))))

събота, 4 февруари 2012 г.

Гатанка:)

Мамо,кажи ми едно животно,на което името да започва с "'М"...

...и започвам да изреждам - мишка,мравка,мравояд...всичко,каквото се сетя...,

а той нетърпеливо потропва - не и не;

...предавам се...

МОсорог,бе,мамоооо:))))))))

петък, 3 февруари 2012 г.

За НЕЯ на 70...

Скоро ще ни залеят едни червени сърца-по едно,по две,някъде и по три...
Ще се запишат стихове,ще се лее романтика ...,сякаш че не се обичаме по друго време...

А моята история е за нашите Баба и Дядо - вече са на по 90 години...все по-дребнички,стопяват се...,за да изчезнат ...,а с тях и тяхната любов,която преди месец празнува 70 години живот:)Или пък няма - и ще живее в нас:)

На снимката от онзи 1-ви януари - Той е млад,къдрав и много красив;
Тя-млада,къдрава и не толкова красива...но през цялото време до днес той я гледа с блеснали очи - неговата,най-красивата любима.

Дядо отдавна живее най-вече в спомените си,заровен в черно-белите снимки,пълни с емоции,далечни места и вече отишли си близки.И винаги разказва - колко красива е Баба...не просто красива,а най-...
А тя се усмихва - просто щастлива...

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Защо имам нужда

да остана сама,
с музиката,
с мислите,
с драсканиците за утре-или пък вдругиден / е,все ще е някой ден/...,
с чашата чай/празна вече повече от час/,
със снимките...

нужна съм си-затова...