за трудните неща?!!!:) - каза той,борейки се да управлява така чакания хеликоптер:)
Никой не ни предупреждава за ТРУДНИТЕ НЕЩА - понякога дори сами си ги търсим и поръчваме...
вторник, 27 декември 2011 г.
събота, 24 декември 2011 г.
Докато дори само едно дете
вярва в Дядо Коледа - той ще съществува:))
"Тате,аз вярвам - значи го има:)"
"Тате,аз вярвам - значи го има:)"
четвъртък, 8 декември 2011 г.
понеделник, 5 декември 2011 г.
След родителска среща...
-Мамо,обичам деня след родителска среща;
учителите са едни такива-спокойни,
защото всичките ни грехове са изцедени
и
започваме на чисто:))))
...на чисто...
учителите са едни такива-спокойни,
защото всичките ни грехове са изцедени
и
започваме на чисто:))))
...на чисто...
неделя, 4 декември 2011 г.
Ква-ква...не спирай...
Имало някога две жабки,които паднали в един съд с каймак.
Жабите тутакси разбрали,че ще потънат:нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак,гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака,мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно,само шляпали намясто и потъвали.Усещали,че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.
Едната от тях викнала:"Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре,защо да удължавам страданието.Няма смисъл да умирам,изтощена от напразни усилия."
И като казала това,престанала да рита с крака и тутакси потънала,буквално погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба,по-упорита или може би по-твърдоглава,си рекла:"Няма начин!Нищо не мога да направя,за да изляза оттук.И все пак,въпреки близката смърт,предпочитам да се боря до последен дъх.Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място,без да напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака,от биенето и ритането, той станал на масло.
Изненадана,жабата скокнала,плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда.Така се върнала у дома,квакайки весело.
Жабите тутакси разбрали,че ще потънат:нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак,гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака,мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно,само шляпали намясто и потъвали.Усещали,че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.
Едната от тях викнала:"Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре,защо да удължавам страданието.Няма смисъл да умирам,изтощена от напразни усилия."
И като казала това,престанала да рита с крака и тутакси потънала,буквално погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба,по-упорита или може би по-твърдоглава,си рекла:"Няма начин!Нищо не мога да направя,за да изляза оттук.И все пак,въпреки близката смърт,предпочитам да се боря до последен дъх.Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място,без да напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака,от биенето и ритането, той станал на масло.
Изненадана,жабата скокнала,плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда.Така се върнала у дома,квакайки весело.
петък, 2 декември 2011 г.
Самотни са
клоните...избягаха листата;
ще чакат снега,а той пък не бърза;
...ще дойде неканен,спокоен и бял;
ще гали окото;ще носи и свежест;
...обичам снега - но
след него...калта - лепкава и досадна...;
Никак не ми е Коледно...
...ще трябва да сложа,обаче,елхата...децата я чакат...
Идват празници...аз ще празнувам след тях...
ще чакат снега,а той пък не бърза;
...ще дойде неканен,спокоен и бял;
ще гали окото;ще носи и свежест;
...обичам снега - но
след него...калта - лепкава и досадна...;
Никак не ми е Коледно...
...ще трябва да сложа,обаче,елхата...децата я чакат...
Идват празници...аз ще празнувам след тях...
Абонамент за:
Публикации (Atom)