Щрак-щрак по италиански

...история,камъни,Ватикана...,небе,много сладолед...и малко козички за десерт...

Глътка небе

грабнах си аз,надничайки от подземието на Колизеума...

...един гладиатор на път за Арената,която, скоро прочетох, са напоили с кръвта си над 500 хиляди Човеци...

...ако беше истинско,дали бих гледала нагоре...

Липсва ми

слънцето,
а хората са ми в повече...
Харесва ми приказката,която сънувам,дори когато не спя...
В нея винаги е слънчево и...

има море:)

Малкият филм на Тити

Това беше...Направих си цяла папка с неговите снимки и клипове...неуморен е...Попитах го,разбира се - какъв е този филм:

Отговорът ме изненада-като че ли можеше да бъде другояче-

"Филм за друсащият се влак":)

Чудя се

какво ли си мислят децата ни,когато им се караме за нещо или пък ги поучаваме...
Спомням си какво аз съм си мислела,когато бях дете...
Дано не е същото,ама надали...