четвъртък, 24 март 2011 г.

Ангелите живеят в МЪРТВИТЕ КЪЩИ

Аз ли управлявам моя ангел?...Ти знаеш ли къде живеят ангелите?...
Това ме попита Тити тази сутрин;
Не исках да се правя на Умна,а и все пак ми беше много интересно да чуя ,
отвърнах -"не знам,ти ми кажи";

Ангелите живеят в МЪРТВИТЕ КЪЩИ...

и поясни - мъртвите къщи са разрушените къщи;и те отиват на небето,за да има къде да живеят ангелите...

Хмммм...МЪРТВИТЕ КЪЩИ...;

Тити е само на шест...
Трябва да слушаме децата си...трябва да чуваме мислите им,да гледаме картините им,дори когато не виждаме нищо там,защото  всяка чертичка е всъщност вселена...

На остров Кърк

е като на остров,нооо доста обитаем:)не е за лято - много гмеж,но виж през пролетта е друго нещо;

шмугнах се в счупеното огледало ;частичка от мен ще остане на острова;

е как да не се качиш на този клон...




не запомних кой е ,но как да не му завидиш-морееееее отвсякъде;и от време на време любопитни с фотоапарат...








обожавам тесните улички;

















 затворени чадъри...и те очакват
приемам облози - празна или не е тази изповедалня...

понеделник, 21 март 2011 г.

Katie Melua - Nine Million Bicycles

Ти не си като другите майки,

каза малкото русо момченце;
Всяка вечер се гушкам при него,за да заспи бързо...нали и мама има нужда от време без въпроси, филийки и деЦки филмчета...И така той залепен до мен,а аз поглъщайки все по-изчезващата миризма на бебче,продължи да разяснява
/защото според него не бива да му се сърдя,че го казва,но съм малко глупавичка-момиче съм,все пак/;
-ти не си като другите майки - ти отвръщаш с добро,когато съм добър,а не само с "лягай веднага" или пък"изяж това за закуска,а това за вечеря"...
Стана ми грухтящо мило и надуто мамино;
Казах само "благодаря",
а той "няма защо,аз не мога да сдържам,каквото мисля".
И после,както всяка вечер ми пожела "лека нощ,да спиш в кош и да сънуваш МЕН и цялото семейство"...затвори сините очички и потъна в друга приказка...
Ушите ми все още са огромни...:)))

събота, 19 март 2011 г.

Майло на Марс и Тити на Земята

Днес,бягайки от лошото време,заведохме детенце на кино:))
Избрахме си "Майло на Марс" - детско и много възрастно филмче;
Няма да разказвам...само ще кажа-малко преди края,малкото ми маймунче се сгуши в мен и прошепна"Мамо,много те обичам...:)))";
Ще кажете какво пък толкова важно...
Изплашил се беше да не ме откраднат на Марс,нали снощи,ядосан бе изкрещял "ти си най-лошата майка,изнасям се утре..."
За двамата възрастни това беше забавно филмче,
за малкия мъж беше цветно пощипване...

петък, 18 март 2011 г.

Обещах си и се върнах,

когато тълпите ги нямаше...през октомври.Разхождаш се по празните улици и чуваш града и тишината му.Рано е,бързаме  да го поемем на един дъх...









пием кафе на площада...сами ...почти;
 ...група японски туристи...чао от нас...приятна разходка...
Този пък не обещавам,само казвам-"до скоро",не за друго-просто пропуснахме сладоледа...

МОЯТ ДУБРОВНИК

Спираме за малко,за да го погледнем отдалеч и отгоре;слънце,море,непокорена крепост и добри приятели...;
всичко изглежда като да е декор за филм ;
е, прекалено много хора ми се мотаят наоколо,но какво да се прави-решавам-пак ще дойда,когато ги няма;

влизаме за малко в катедралата;вътре покой...а отвън по стените все още личат следи от куршуми;не можем да повярваме - всичко това е било почти разрушено...от хора;

и е светло,и е тихо,и е някак си по-различно;

а сега- отново в казана;


понравиха ми се тези стръкчета залени;не се плашат от толкова камъни;



ехааа,качваме се,разбира се;




интересни са ми тези тесни улички;проверявам ги,надничайки навсякъде;писнало ми е от паметници и туристи;
и на нас,мърррр;

ето ги хората...

и техните гащи...

но да се върнем на пристанището;

да поснимаме,да погледаме...че и да похапнем;история,красота,камъни,но си имаме и нужди,все пак;


е сега вече можем и на крепостната стена да се качим;











Мамо,страхотен сладолед,нали?


Със сладоледа го и запомни...нормално,по детски;

Често,като дете, сънувах,че съм принцеса и живея на такова място;
Може и да съм...