вторник, 27 декември 2011 г.

Ама защо Дядо Коледа не предупреждава

за трудните неща?!!!:) - каза той,борейки се да управлява така чакания хеликоптер:)

Никой не ни предупреждава за ТРУДНИТЕ НЕЩА - понякога дори сами си ги търсим и поръчваме...

събота, 24 декември 2011 г.

понеделник, 5 декември 2011 г.

След родителска среща...

-Мамо,обичам деня след родителска среща;
учителите са едни такива-спокойни,
защото всичките ни грехове са изцедени
и
започваме на чисто:))))


...на чисто...

неделя, 4 декември 2011 г.

Ква-ква...не спирай...

Имало някога две жабки,които паднали в един съд с каймак.
   Жабите тутакси разбрали,че ще потънат:нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак,гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака,мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно,само шляпали намясто и потъвали.Усещали,че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.
   Едната от тях викнала:"Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре,защо да удължавам страданието.Няма смисъл да умирам,изтощена от напразни усилия."
   И като казала това,престанала да рита с крака и тутакси потънала,буквално погълната от гъстата бяла каша.
   Другата жаба,по-упорита или може би по-твърдоглава,си рекла:"Няма начин!Нищо не мога да направя,за да изляза оттук.И все пак,въпреки близката смърт,предпочитам да се боря до последен дъх.Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
   И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място,без да напредва нито със сантиметър.
   Но скоро от това шляпане в каймака,от биенето и ритането, той станал на масло.
   Изненадана,жабата скокнала,плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда.Така се върнала у дома,квакайки весело.

петък, 2 декември 2011 г.

Самотни са

клоните...избягаха листата;
ще чакат снега,а той пък не бърза;
...ще дойде неканен,спокоен и бял;
ще гали окото;ще носи и свежест;

...обичам снега - но
след него...калта - лепкава и досадна...;

Никак не ми е Коледно...
...ще трябва да сложа,обаче,елхата...децата я чакат...

Идват празници...аз ще празнувам след тях...

сряда, 30 ноември 2011 г.

Опасно е

когато е тихо;
След дълга тишина-започваш да крещиш;
...и крещиш,докато почувстваш нужда да те прегърне тишината-онази меката,топла и приспивна;
и се усмихваш,и се усмихваш-не можеш да спреш...

Тишината изморява,
тишината гнети-
затова закрещи...

понеделник, 21 ноември 2011 г.

...

Да бъдеш любезен не означава да си захаросваща нещата или да бъдеш щадяща чувствата Полиана.Но има начини за съобщаване на лоши новини или за критикуване,които не карат хората да се чувстват безполезни като акаунт на фалирала дотком компания.Работете върху предаването на информацията.Търсете позитивните проблясъци в негативното.Когато уволнявате хора,не ги изритвайте през вратата.Изпратете ги до вратата и им помогнете да разберат коя е следващата врата за тях.
Изродите успяват ли?Временно да.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Дъжд от листа

вали пред прозореца ми;
красиво е,златно е;
първо едно,после по две;
а на пориви - цели ята...
есента не е тъжна,есента е вълшебна;
тъгата е вътре,тя не идва отвън;
танцуващо злато;
а вътре-любов...



събота, 5 ноември 2011 г.

На гости в Аджария

 В Грузия "Гостът е след Бог..."
:)слънчеви,горди и сърдечни хора;
...страдали много...
сега наред с новата модерна архитектура расте и надеждата за по-Доброто,което идва...
...но и онова-старото не е малко-наднича от панелните олющени и мрачни сгради,пърпори от ауспуха на престарите автомобили...
...жените са в черно,
ръцете им без маникюр...
...мъжете разказват за чест и вадене на саби;за крадене на булки...наистина е друг свят...с много златни зъби;вкусна лимонада;масата,отрупана -чиния върху чиния,а алкохолът се мери не в чаши,а в литри;
...а тостът - цяло изкуство...






























































                                ...аджарското сърце на Сакартвело...